Когато един автомобил вече е прекалено стар, тежко повреден или ремонтът му просто не си заслужава, често казваме, че ще го „бракуваме“.

Когато един автомобил вече е прекалено стар, тежко повреден или ремонтът му просто не си заслужава, често казваме, че ще го „бракуваме“.

В разговорния език тази дума обикновено описва целия процес по окончателното освобождаване от колата. На практика обаче дерегистрацията, бракуването и предаването за скрап не са напълно еднакви понятия. Разликата е важна, особено ако собственикът иска автомобилът да престане да фигурира като регистрирано превозно средство.

Дерегистрацията, или по-точно прекратяването на регистрацията, е административна процедура. При нея автомобилът престава да бъде регистриран за движение по обществените пътища. Това е свързано с регистрационния му статус, а не непременно с физическото унищожаване на самата кола.

С други думи, автомобилът може физически да продължава да съществува, но вече да не е регистриран за движение. Точно затова дерегистрацията не трябва автоматично да се възприема като синоним на предаване за скрап.

„Бракуване“ е терминът, който собствениците най-често използват, когато искат окончателно да се разделят с автомобила. Обикновено под това се разбира комбинация от няколко действия – колата се извежда от употреба, предава се на подходящ оператор и се предприемат необходимите административни стъпки за прекратяване на регистрацията ѝ.

Предаването за скрап е физическата част от процеса. Старият автомобил се предава за разкомплектоване и последващо третиране на материалите. Колата не е само метална каросерия. В нея има стомана, алуминий, пластмаси, гума, стъкло, електрически компоненти, масла и различни технически течности.

При правилното третиране тези материали се разделят, а част от тях могат да бъдат рециклирани или използвани повторно. Потенциално опасните вещества трябва да бъдат обработени по подходящ начин, вместо автомобилът просто да бъде оставен да се разпада някъде.

Именно тук се вижда основната разлика. Дерегистрацията се отнася до административния статус на автомобила, докато предаването за скрап е свързано с физическото превозно средство и неговото третиране. Бракуването пък често се използва като общо понятие за окончателното извеждане на колата от употреба.

Объркване може да възникне и когато автомобилът вече е частично разглобен. Например собственикът може предварително да е продал двигателя, скоростната кутия, джантите или други запазени компоненти. Дори отделни детайли като фарове, огледала или челно стъкло могат да бъдат демонтирани, ако са годни за повторна употреба.

Това обаче не означава, че останалата каросерия автоматично престава да бъде автомобил от административна гледна точка. Ако превозното средство все още е регистрирано, простото му разглобяване или продажбата на частите не приключва непременно отношенията на собственика с него.

Затова документите при предаването са особено важни. Ако автомобилът се предава като излязло от употреба моторно превозно средство, собственикът трябва да се увери, че го прави на място, което има право да извършва съответната дейност, и че ще получи необходимия документ за предаването.

Това е съществена разлика спрямо ситуацията, при която някой просто продава метални части на пункт за вторични суровини. Купчина старо желязо няма регистрационен номер и идентификационен номер на автомобил. Регистрираната кола обаче има конкретна идентичност и собственик, поради което административната страна не трябва да бъде пренебрегвана.

Добре е също да се прави разлика между временното спиране на използването на един автомобил и окончателното решение той да бъде унищожен. Ако колата няма да се използва известно време, това не означава непременно, че трябва да бъде предадена за скрап. Ако обаче е тежко катастрофирала, силно корозирала, непълна или ремонтът ѝ е икономически неоправдан, предаването ѝ на фирма, която приема коли за скрап, и окончателното извеждане от употреба може да бъде логичният вариант.

Практическият процес започва с решение какво ще се случи с автомобила. Ако целта е окончателно освобождаване от него, трябва да се провери къде може да бъде предаден, какви документи са необходими и какво ще бъде издадено при приемането. След това се извършват необходимите административни действия за прекратяване на регистрацията според конкретния случай.

Важно е собственикът да не приема, че щом автомобилът е физически извозен от двора или гаража, всичко автоматично е приключило. Също толкова погрешно е да се смята, че административното прекратяване на регистрацията само по себе си означава, че автомобилът физически е рециклиран.

Най-лесният начин да запомним разликата е да разглеждаме процеса от две страни. От едната е самата кола – нейното предаване, разкомплектоване и рециклиране. От другата е нейният административен статус – регистрацията и документите. А „бракуване“ е удобната дума, с която в ежедневието често обединяваме тези действия.

Когато собственикът разбира тази разлика, вероятността да остане с недовършена процедура е значително по-малка. Целта не е просто старият автомобил да изчезне от паркомястото, а физическото му предаване и административният му статус да бъдат уредени правилно.