Историята на Добрич

Историята на Добрич

Историята на Добрич до 17 век е обвита в тайнственост и догадки. Знае се твърде малко за живота по тези земи през Античността, Средновековието, Първото и Второто българско царство. Близо до днешния град Добрич през Античността е съществувала римска баня, което вероятно означавало че наоколо имало римско селище (селища). Никъде обаче, нито в римски, нито във византийски летописи, не се посочвало тук да е имало селище и как се е наричала тази римска баня. Историците все още спорят дали по тези места е съществувал римски град. Неизвестна е съдбата на този район и по времето на Първото българско царство през Ранното Средновековие (7-11 век). Възможно е въобще да не е имало постоянни селища по тези земи, което ще е странно, тъй като това е един от най-плодородните райони в тогавашната България. По време на Второто българско царство (12-13 век) Добруджа е била обект на постоянни атаки на печенегите и куманите. Поради тази причина населението тук или е било много малко, или въобще е липсвало, тъй като хората са търсели по-голяма защита в крепостите по Дунав и Предбалкана.

Османско владичество

За начало на град Добрич се приема 16 век, когато според легендата богатият търговец Хаджиоглу създава малко село с 14 домакинства. То става известно като Хаджиоглу Пазарджик. По това време Хаджиоглу Пазарджик е част от Османската империя, бързо се разраства и само след половин век е център на кааза. Градът бързо се превръща в оживен земеделски и търговско-занаятчийски център, прочут с тъкачеството, абаджийството и бакърджийството си. В Хаджиоглу Пазарджик се произвеждат редица важни за Османската империя селскостопански продукти – жито, ленено семе, сурови овчи кожи, вълна, сирене, кашкавал. Турският пътешественик Евлия Челеби посещава града през 1651г. и пише, че е наброявал 3000 къщи, обособени в 7 махали. В града имало 3 хана, покрит пазар (тържище) с 100 дюкяна, 12 джамии и 12 училища. В началото на 19 век населението на Хаджиоглу Пазарджик достига 12 000 жители, почти изцяло турци. Първите български заселници са бежанци от източните части на българските земи след руско-турските войни от 1810, 1828 и 1845г. След Кримската война тук се заселва голяма група българи от Котленско. През 1843г. в Хаджиоглу Пазарджик е построена първата българска църква – „Св. Георги“, а през 1844г. към нея е открито българско килийно училище. Малко по-късно се открива и българско девическо училище. През 1866г. е открита градска болница, а три години по-късно, през 1869г. започва благоустрояването на града, изгражда се градски парк, създава се пощенска станция и телеграфна връзка с град Варна. През 1872г. отваря врати първото класно училище. Градът е освободен на 27.01.1878г. по време на Руско-турската освободителна война от войските на генерал Аполон Цимерман.

СВЪРЗАНИ ТЕМИ:  Какво трябва да знаем, преди да запишем детето си на частни уроци / курсове по БЕЛ при подготовка за кандидатстване за НВО 7 клас

 След Освобождението до балканските войни

От 1882г., по настояване на жителите си, градът приема името Добрич (на средновековния български войвода Добротица, владял тези земи). Тласък в развитието на Добрич дава прокарването на жп линията Разделна – Добрич – Кардам през 1911г. и продължаването й до румънския град Меджидия през 1916г. Иначе, след освобождението Добрич запазва статута си на важен селскостопански и занаятчийски център в Североизточна България. Областта Добруджа бързо се превръща в най-големият производител на пшеница в България, а по онова време пшеницата е била най-голямата износна стока у нас. Добричкият панаир си остава най-голямото селскостопанско изложение в източната част на страната. За съжаление подемът на Добрич е спрян от Балканските войни и Първата световна война (1912-1918). По време на Междусъюзническата война (1913) градът е окупиран от румънската армия, като тази окупация продължава до 1916г. По време на Първата световна война, в дните между 5 и 7 септември 1916г., тук се водят тридневни кръвопролитни сражения за отбраната на града, останали в българската история като Добричката епопея. След подписване на Ньойския мирен договор (27.11.1919г.) Добрич и цяла Южна Добруджа преминават в границите на Румъния. Градът остава в пределите на Румъния до 1940г., когато е подписана Крайовската спогодба и Южна Добруджа е върната на България. На 25.09.1940г. българската армия влиза в Добрич и оттогава тази дата е официален празник на града.

Периода на комунизма (1944 – 1989)

Добрич се разраства и модернизира и придобива съвременния си вид. С предимство се развиват отраслите на леката промишленост (ХВП, текстилна, мебелна), но машиностроенето също има своя дял (производство на селскостопански машини, машини за млекопреработвателната промишленост, акумулатори). Добрич се утвърждава като център на Добруджа – „Житницата на България“ и като важен икономически и стопански град в Североизточна България. Механизацията на селското стопанство и индустриализацията в промишлеността водят до бързо увеличаване на населението на града. Към 1989г. жителите на Добрич достигат 100 000 души. Оформят се 10 квартала като най-големи и най-добре благоустроени са „Дружба“, „Балик“ и „Иглика“. От 1949г. до 1991г. градът се нарича Толбухин, на името на руския маршал Фьодор Толбухин. На 19.09.1990г. официално с президентски указ е възстановено старото му име – Добрич.

СВЪРЗАНИ ТЕМИ:  Най-добрите цени за обзавеждане на баня в град Добрич

Градът днес

Днес Добрич е прочут като главен град на областта Златна Добруджа, с Добричкия панаир и като мястото където е живял и творил народният писател Йордан Йовков. Добричкият панаир, както и другите ежегодни селскостопански изложения, са известни в цялата страна и привличат интереса на голям брой земеделски производители, животновъди, пчелари и агробизнесмени от България и чужбина. Близостта на града до румънската граница, Черно море и река Дунав му дава възможност да развива бизнеса, търговията и туризма, както и да засили интеграцията между Румънската и Българската част на Добруджа в областта на икономиката, културата и териториалното сътрудничество. В ерата на пазарната икономика и свободното придвижване на пари, стоки и услуги в икономиката на Добрич навлязоха немалко частни инвестиции, главно румънски .

CATEGORIES
TAGS
Share This

COMMENTS

Wordpress (0)
Disqus ( )