Открийте Добрич отблизо: Музей на открито за цялото семейство

Открийте Добрич отблизо: Музей на открито за цялото семейство

Въведение

В повече от 30 автентични работилници, разположени в сърцето на Добрич, майстори занаятчии съхраняват и развиват вековни традиции. Музейният комплекс „Старият Добрич“ е уникално място, където посетителите могат да наблюдават и дори да участват в процеса на изработване на традиционни изделия от глина, метал, дърво и други материали.

В началото на 80-те години на 20 век той е създаден със задачата са те къса връзката между модерното бъдеще и традиционното минало. Чудно е, че в епохата на модерните технологии има и такова местенце, където човек може да се потопи в миналото, да вкуси, отпие, да разгледа и вземе участие в традиционните за региона дейности от столетия.
Добрич възниква като селище преди около 300г. В среда на 17 век в своите пътеписи Евлия Челеби описва града като оживен търговско- занаятчийски център. Имало е три хана, 200 дюкяна и грамаден безистен (покрит пазар), разположен на царските друми. Този безистен със своите 100 дюкяна имал важно място в търговския живот на града. След освобождението през 1883г. градът е наречен Добрич, по името на Добротица-владетел на Добруджанското деспотство. По-късно градът става средище на окръг в тогавашната Варненска губерния със 108 села. Оформя се като административен, търговски и културен център на обширен земеделски и скотовъден район.

Занаятчийските и търговски дюкяни били най-многобройните производствени постройки в традиционните български селища. Групирани обикновено в централната част и по съответни улици в отделните махали, те образуват стопанските ядра в града. На подобно място е изграден Етнографски комплекс „Старият Добрич”.

Целта му е да съхрани жив спомен за миналото на града ни, за развитието на занаятите и търговията, архитектурата и бита, за вкусовете и естетическите критерии на гражданите му.

Строителството започва през 1973г. и до момента са построени хан, часовникова кула, кръчма и гостилница, кафене, над 20 занаятчийници. Своеобразен символ на българската култура и на града ни става часовниковата кула. Тя била построена на видно място, близо до занаятчийската улица, на площад.Обикновено инициативата за нейното построяване била на занаятчийските еснафи- от една страна- за спазване на работното време и предпазване от нелоялна конкуренция, от друга- за наблюдателница на противопожарна.

Но със своята архитектура и височината си часовниковата кула става израз на непокорния възрожденски дух на българина, част от стремежа му да изгражда нова култура и своя икономика, независима от изостаналата Османска империя, макар и постоянно над нейните удари. Забраната за издигане на монументални църкви остава валидна почти за цялото време на робството. На църковните камбанарии обаче не се е обръщало особено внимание и тяхната височина бързо нараствала и скоро по своята архитектура и местоположение те започнали да съперничат на минаретата.

СВЪРЗАНИ ТЕМИ:  Образователни инициативи обединяват учителите от Добрич за поредна година

Но първоначално идеята за тях идва от новата българска буржоазия, а средствата са събрани от дарения на занаятчии и търговци. Дори когато са строени по поръчка на турските власти, архитектурата и строежа остават български: по подобие на средновековните български кули ( един оцелял пример е Хрельовата кула в Рилския манастир). Характерно с високото и масивно каменно тяло, което да внушава здравината и осигурена защита. Над него се издига двуетажната постройка на часовника, а най-отгоре – по подобие на църковната камбанария, е разположена камбаната. Така часовниковата кула придобива нова историческа стойност- да своеобразно свидетелство, образ на българското присъствие, на българското достойнство на фона на османския държавен ред в селищата.
Часовниковата кула е изградена от майстор Денко Петков от с.Кладница. участват и местни майстори от с.Българево. Тяхно дело са двата корниза. Проектирана е от колектив, ръководен от арх. Витлеем Чалъков. Иззидана е от камък, а в четирите ъгъла има стоманено бетонни колони, които остават скрити в зидарията. Височина на кулата е 21 метра, а до цифер блатите- 17 метра. Часовниковият механизъм е направен по схемата на възрожденските часовници в Ботевград, Елена, Дряново Трявна. Изработен е от майстор Илия Ковачев от Габрово. Механизмът тежи 250кг., задвижва се от 2 тежести- два ръчни камъка с тежина 38 кг. Сверява се ръчно, като с едно навиване часовникът работи 36часа. На всеки кръгъл час отброява толкова удара, колкото показва малката стрелка. Ударният механизъм задейства чук-9кг.и нанася удари по камбаната, намираща се на върха на кулата. Камбаната тежи 320кг. И е отлята в цеха към св.Синод. Първия си камбанен звън кулата отмерва на 28.06.1985г.и така се превръща във възроден символ на града ни.

Ханът осигурявал подслон и храна на пътници, търговци и кервани, които идвали от далечни места, а често и от други държави. Обикновено бил на две етажа. На първия, които е на земята, откъм вътрешната страна е оборът, а на лицевата страна е гостилницата- кръчма. Имало е и халища, здраво изградени с дебели каменни стени, с вътрешен двор с високи зидове.
На временния пазар са били представени и много произведения и стоки на българската домашна промишленост- преди всичко дело на българката. Не само хубави аби, красиви и трайни шаяци, но и много памучни и копринени платове, така характерните за всяка българска къща черги, постелки , различни покривки,китеници,губери, възглавници, кърпи за лице и дълги кърпи при хранене на трапеза.

СВЪРЗАНИ ТЕМИ:  Историята на Добрич

Тъкачеството е един от най-старите домашни занаяти. Многобройните видови добруджански тъкани са изпълнявани на хоризонтален стан, общото название на които е стан или разбой. Основните техники практикувани в Добруджа са късане, бране, лита, вързана или китена. Изработвали са се халища губери, ямболии, китеници, завивки за спане, покривки за миндери, тъкани за покриване на коне по време на сватба.и

В Добруджанските тъкани са съхранени много старинни орнаменти. Доминиращ е червения цвят, но се срещат и много контрасти съчетания: топли(червени, жълти, розови) и студени(зелени, сини) тонове.

Народните музикални инструменти са примитивно изработени но са красиви. Биват духови и струнни. В делник и празник, на сборове и панаири е звучала гайдата. Има два вида гайди:каба и джура. Дървените части се изработват от слива или дрян, мехът-то ярешки кожи. Други инструменти са свирка, дудук, кавал. От струнните най- разпространена е гъдулка. Изработва се от липово или салкъмово дърво. Има тясна крушовидна форма и плитко дъно. Лъкът се прави от чаталест клон и от конска опашка. Освен в музиката, душата и сръчността на майстора се усещат и цялостната изработка на инструментите, а днес към гайдаря ни се обръщат инструменталисти от цялата страна. Не само чистия звук, но и майсторските инкрустации привличат музикантите.
Златарството или куюмджийството е бил занаят, работен от малцина. Златарите са изработвали „тежки гиздала”, „вити гривни”, „златни ущици”. Използвали са главно сребро, а златото е било за позлатяване. Основните техники са: коване, филигран, работа с емайл. Орнаментите са отново геометрични или растителни. Срещат се и религиозни мотиви.

Майсторите- дърворезбари „Старият Добрич” внасят в творчеството традициите на тревненската и самоковската школа. Работите им са предимно с декоративен характер. Интериорите, украсени с техни дърворезби или мебели грейват с мекотата на дървото и извивките на слънца и пана, цветя и слънчогледи, птици и хора.
Бъчварството в Добруджа е свързано с развитието на лозарството, градинарството и животновъдството. Изработвали са се каци за туршии, бутилки за масла, обли бъчви за вино и ракия, кадоси, ведра за доене на овце, бъкели и други. Изработват се от бял дъб (бяло меше), черница, акация, ела, бор и хвойна.

СВЪРЗАНИ ТЕМИ:  Втора среща с детективите на европейски проекти в Добрич

Кожените изделия имали устойчиво място в традиционното народно облекло. Майсторите кожухари работели с кожи от домашни животни и дивеч. Занаятът за направа на калпаци бил белег за мъжко достойнство и българска вяра. Калпаците били според направата – хайдушки, ергенски, конярски… дамските кожени шапки и ръкавици с един пръст се носят през зимата и в наши дни. Кожусите и контошчетата преди са се носели от по заможните съсловия, а днес имат по скоро декоративна стойност.
Типични форми на народната керамика, използвани в Добруджа са елипсовидните гърнета, стомни, делви, паници,крондири, гаванози(съдове за подквасване на мляко). Обикновено на гърнетата се изтеглят гладки, концентрирани линии, а на паниците- зигзагообразни. Отворените съдове са гледжосани от вътре, а затворени( тези с по-малък отвор)- отвън. Някои стомни не са гледжосани, за да се запазва водата в тях студена. Такива са например жетварските стомни, чието основно свойство е свързано със земеделския поминък на населението. Черната глина, която използват местните грънчари , при изпичането придобива червен цвят. Първоначално съдовете не са се шарели много. По късно навлиза и многоцветната троянска шарка. Върху крондирите се среща и пластична украса, а върху други съдове и релефна.

През цялата многовековна история занаятите са съпътствали живота на добруджанеца. Те са били не само средство за препитание,но и извор на красота, на вдъхновено майсторство и топлота.

Търговците, новите майстори които днес работят в „Старият Добрич”, познават традиционните занаяти, но ги осъвременяват на основата на самостоятелни художествени решения. Понякога се труди и цялото семейство, занаятът влиза и в ръцете и сърцето на по-младите. Красотата и сръчността, наследени от деди и прадеди, предавана от майка на дъщеря, грейва днес в икони и тъкани, в глинените съдове и резбованите слънца на майсторите от „Старият Добрич”.

CATEGORIES
Share This

COMMENTS

Wordpress (0)
Disqus ( )